Галерия

БОЗАЙНИЦИ

Бивол, Бобър, Бял носорог, Мечка, Видра, Вълк, Горила, Шимпанзе, Горска мишка, Камила, Див заек, Дива свиня, Благороден елен, Лемур, Жираф, Зебра, Делфин, Косатка, Лалугер, Лисица, Лъв, Катерица, Рис, Слон, Сърна, Тигър, Хипопотам, Антилопа, Лос,



Всичко за животните




Бивол
Домашният бивол е черен на цвят, но има и бели биволи-техните косми вместо черен пигмент съдържат въздух, затова изглеждат бели. Биволите са тревопасни, преживни животни, доста едри. Навремето са били впрягани за теглене на товари и оране на земята. Днес тяхната сила е заместена от машинната.
Домашните биволи все пак и днес са полезни за човека. Млякото на биволицата е по-гъсто и почти 2 пъти превишава по масленост кравето мляко. Средната годишна млечност на една непородиста биволица е 700-800 л вкусно прясно мляко. Отглеждането на биволица е по-евтино от това на крава, защото биволицата е по невзискателна към храната. Тя се храни с пренебрегваните от кравите храни: кочани, слънчогледови пити, шума, по-долнокачествено сено.
Нагоре


Бобър
Бобрите са род водолюбиви гризачи, разпространени в Северна Америка и Европа. Бобрите са известни с отличителната си черта да „строят“ бентове (прегради) на реките, като така създават малки езерца, където строят своите домове. Телата им достигат на дължина до 130 см и тежат до 30 кг. Ловуват се заради ценната им кожа. Американският бобър е обявен за национално животно на Канада.
Нагоре


Бял носорог
Белият носорог е тревопасно животно. През повечето време носорозите кротко пасат трева със своите малки. Малкото е беззащитно и затова има нужда от майка си. Когато е на около година, започва да расте рогът на носа му. Неговата уста е широка, тъй като той се храни с трева. За разлика от белия носорог, черния има клюноподобва уста, тъй като той се храни предимно с клонки.
Нагоре


Мечки
Мечките са семейство едри хищни бозайници. Тялото им е масивно, късо и високопоставено, с голяма глава, малки очи и малки, закръглени уши, къса опашка и са стъпалоходещи с по пет пръста и дълги, извити, неприбиращи се нокти. Козината им е гъста и рунтава, на цвят от светлокафява до черна или бяла. Имат силно развито обоняние и слух, но слабо зрение.
Мечките живеят сами, териториални животни са и са активни предимно денем, като зимните месеци на годината северните видове прекарват в летаргичен сън. Като цяло са всеядни, но някои са типични хищници (Бяла мечка), а други са предимно растителноядни (Голяма панда). Поведението на мечките зависи от сезона, района който обитават, възрастта и дори можем да говорим за мечки с характер (мечките стръвници напр.). Отличават се с поразителна съобразителност, завидна приспособимост, добра памет, голяма раздразнителност, любопитство (особено у малките) и умеят да плуват. Поддават се и на дресировка. При нападение нанасят страшни удари с мощните си лапи с дълги остри нокти, но убиват с мощната си захапка. Продължителността на живота им на свобода е до 40 години. Размножават се веднъж на 2–3 години, обикновено през май-юни.
Нагоре


Обикновена видра
Тя има тяло с дължина от 46 до 90 см и опашка от 22 до 50 см. Късите й крака са с плавателна ципа между пръстите. Главата й е с широка, къса и тъпа муцуна, а очите – малки. Ушите са закръглени. Шията й е дебела. Покрита е с гъста, но къса козина. Козината е бледо, кафява, сива, а отгоре по ушите – светлокафява. По средата на долната устна има едва забележимо белезникаво петно, а по долната челюст – няколко неправилни бели и белезникави петна.
Видрата живее край реките с гористи брегове, където прави ходовете си. На сушата има обикновено един изход. Тя се храни с риба, а понякога с раци, жаби, насекоми, градински охлюви и др. Търси храната си повече нощем. Размножителният период в Южна България е през втората половина на февруари, за разлика от Северна България, когато е около средата на март. Бременността трае 9-10 седмици, след което се раждат по 2-4, рядко по 6 малки. Живее около 15 години. С изключение на Арабския полуостров и Крайния север, обитава почти цяла Европа, Северна Африка и Азия, на изток до Япония. У нас се среша почти из цялата страна, с изключение на Добруджа и голяма част от Лудогорието. Под търговското си име „лутър" кожата й много се цени на международните пазари. В „Червена Книга на Република България" е включена като застрашен от изчезване вид.
Нагоре


Вълк
Вълкът е хищник. Живее из гъстите гори, далече от населените места. Прилича на голямо куче. Отличава се по силно окосмената и рунтава опашка, която държи винаги права и увиснала. При бягане тя му служи като кормило. Ушите му са заострени и стърчат изправени. Предната част на тялото му е по-висока. Краката му са много здрави. Когато бяга, стъпва на пръстите си и това му помага да преминава големи разстояния, без да се умори. Понякога преминава до 100 километра за един ден.
Вълкът е много предпазлив. Очите му са черни и широко отворени, зрението му е добре развито, но е по-слабо от слуха. Ноздрите му са влажни, отворени и лесно подушва плячката и неприятелите си отдалеч. На тегло достига до 60 кг, а понякога и повече. Тялото му е покрито с гъста и груба сивожълтеникава козина. Има здрави челюсти и силно развити кучешки зъби. Те му помагат да разкъсва лесно животните.
Как се размножават вълците? Напролет вълчицата си избира леговище — изкопава си дупка до някой дънер и я постила с трева и мъх. Тук ражда през април десетина слепи вълчета, които проглеждат след около две седмици. Майката ги кърми около месец и половина. Тя обича рожбите си и е готова да се жертва за тях. Малкото вълче прилича на сиво кученце, мило е и игриво.
Наесен тръгват за храна на глутници от по 7—8 вълци. Глутницата се състои от майката и порасналите вече вълчета. Нощем те издават проточен вой.
Нагоре


Горила
Горилата е род човекоподобна маймуна, най-голямата от тях. Съществуват два вида: обикновена горила и планинска горила. Тялото ? е едро, мускулесто, без опашка, мъжките екземпляри достигат височина до 2 м и тежат до 300 кг. Мозъкът по строеж е най-близък до човешкия. Горилите живеят в гористи и скалисти места в Западна Африка и са скитащи, живеят на семейства от по 5-6 индивида. Горилите хълцат, когато са щастливи.

Шимпанзе
Възрастното мъжко шимпанзе има тегло от 35 до 70 килограма и изправено на височина достига около 1 метър. Женските обикновено тежат между 26 и 50 килограма и са по-ниски от мъжките. Средно шимпанзетата живеят до около 40 години. Ръцете на шимпанзето са един път и половина по-дълги от тялото му а са по-дълги от краката. С дългите си ръце шимпанзето се придвижва лесно по клоните на дърветата. На земята шимпанзето обикновено ходи на „4 крака”, като се подпира на ръцете си, свити в юмрук. Мозъкът на шимпанзето е равен на около половината от човешкия мозък.
Шимпанзетата има развит интелект. Те използват сложни стратегии, когато ловуват, спазват йерархия в групите си, могат да запаметят определени знация, да се ориентират при общуване с хората. Шимпанзетата си правят оръдия, с които ловуват – например копия, които острят със зъбите си.
Шимпанзетата общуват помежду си като хората, когато не говорят – произнасят звуци, правят жестове, използват различни мимики на лицето и др.
Нагоре


Горска мишка
Горската мишка е широко разпространена у нас из цялата страна, включително и в планините (един от най-често срещаните гризачи). През зимата навлиза и в постройки на човека – вили, къщи и др.
Размножаването започва към края на февруари. Бременността трае 21-23 дни. Броят на малките най-често е между 4 и 8. След 2-3 месеца от раждането те стават полово зрели и се размножават. Размножаването продължава докъм края на октомври. Храни се основно със семена на културни и плевелни растения. През пролетта яде и зелена трева, и насекоми.
Горската мишка е вредител на селскостопанските култури и на младите горски насаждения. През пролетта изкопава семената на слънчогледа, царевицата, дините, тиквите и др. Носител е на много заразни болести.
Нагоре


Камилa
Камилите са преживни бозайни животни, които произхождат от Централна Азия. Има два вида камили: едногърба и двугърба. Двугърбата камила е разпространена в пустинните и полупустинните райони на Средна и централна Азия, а едногърбата камила – в предна Азия и Африка. Подобно на останалите преживни животни, те живеят на стада от по няколко десетки екземпляра. Едногърбата камила е с дължина от 2 до 4 метра. На височина достига до 2м и тежи между 450 и 650 кг.
Едногърбата камила е тревопасно животно, приспособено към екстремните условия на живот в пустинята. Камилите често са раздразнителни. Това се случва, когато е прекалено горещо.
За да се предпази от пясъка, клепачите на окото на камилата се затварят автоматично в случай на опасност като ефикасно предпазват очите й. Освен това, носът и ушите й са покрити с дълги косми, с цел да предпазят животното от пясъка и прахта в пустинята. Едногърбата камила има също така много по-гъсто съдържание на носна слуз, отколкото при човека, като това ограничава загубите на водна пара при издишване. Устните на едногърбата камила са твърди и това й позволява да яде корените на някои пустинни дървета (предимно на акацията).
Едногърбата камила притежава термоизолираща козина, която предпазва тялото й от разнообразните климатични условия в пустинята (горещина през деня и студ през нощта) и запазва също така загубата на вода от тялото. Едногърбата камила има способността да променя вътрешната температура на тялото си (между 34 и 42°С), в зависимост от външната среда. Това й помага да устоява на горещината и загубата на вода. Температурата й намалява през деня и се покачва през нощта. Благодарение на гъстата си козина, едногърбата камила в Азия може да оцелее при екстремни температури от + 50°С през лятото, до - 50°С през зимата.
Сомалия е основната страна, в която се отглеждат едногърби камили. Популацията от този вид достига близо 6 милиона животни. В действителност, те са почти толкова, колкото са и жителите на Сомалия. Камилите са незаменими помощници на човека при условията на живот в пустините, степите и планините.
Едногърбата камила може да се движи със скорост до 16 км/ч. Тя се характеризира с изключителна издръжливост на дълги разстояния.
Когато намери вода, камилата изпива за 10 минути 123 литра, което е около 2/3 от съдържанието на една вана.
Повечето животни губят вода с изпражненията си. Но изпражненията на камилата са много сухи. Така водата се задържа в организма им и те издържат дни напред, без да пият.
В гърбицата на камилата се натрупва голямо количество мазнини (а не вода!), които тя използва при липса на водоизточник.
Поради хищническото отношение на човека, камилите се намират под закрила. Те са вписани в международната Червена книга.
Нагоре


Див заек
Дивият заек обитава предимно открити и равнинни пространства, по които расте достатъчно висока растителност, в която може да се укрие. През късната есен и зимата зайците се преместват в недалечни гористи местности, но още през ранна пролет се връщат отново в равнината. Дивите зайци са спринтьори, но на сравнително къси разстояния. Те могат да развият скорост 60км/час и мигновено се отдалечават от преследвача си, но след това намаляват скоростта (до ходом или лек подскачащ тръс), започват да хитруват и да бягат по кръгове, удвояват и прекъсват следите си, а в някои случаи залягат, като по този начин си почиват и възстановяват силите си. За стремителният им бяг способства източеното тяло и глава, както и два пъти по-дългите задни крака, позволяващи по-лесно бягане по нагорнище.
Заекът не е добър плувец – той може да преплува не повече от 100 - 200 метра и бързо се уморява.
Дивият заек предпочита заседналия живот – веднъж заселил се в дадена местност, той трудно се разделя с нея. Дори и да се отдалечи през нощта от мястото на дневната си почивка, търсейки храна, на сутринта се връща отново на едни и същи места. През снежните зими животното приближава към населените места (където се храни около купите сено, слама и царевичак), към овощните градини и по обраслите брегове на водоемите.
Заекът почива и даже ражда поколение в легла, представляващи неголеми естествени вдлъбнатини на почвата или направени от нея падинки, дълбоки не повече от десетина сантиметра. Там той заляга плътно притиснат към земята. Заекът подбира мястото си за легло сред растителност или почва, с които жълто-сивата му козина се слива. Обикновено около подобни места расте трева, правеща го още по-малко забележим. Животното заляга винаги с глава срещу вятъра, и ако той през деня промени посоката си, то също променя местоположението си.
Нагоре


Дива свиня
Тялото на дивата свиня е сплеснато отстрани, набито и яко с къси крака. Главата е голяма, продълговата, конусовидна, завършваща с рило. Предната част на тялото й е значително по-висока от задната.
Живее в различни гори. Обича да се каля, особено през горещите летни дни. Дивата свиня не е привързана към местообитанията си. Често, при липса на храна предприема големи странствания. Видът е стадно животно. Стадата имат различен състав и численост. През лятото майките водят само прасенцата, а по-възрастните живеят на малки групи. През есента към майките се присъединяват и годинаците. Често 2-3 майки се събират заедно и по този начин се образуват големи стада, които имат по-голям шанс да оцелеят в битката с неприятелите.
Дивата свиня е обект на най-масовия лов от видовете едър дивеч в нашата страна. Тя е и единственият вид, заедно с вълка от едрия дивеч, на който се допуска и групово ловуване. Дивата свиня има вкусно месо, което трябва да се обработи срещу болести, преди да се яде.
Нагоре


Благороден елен
Благородният елен е едър тревопасен бозайник. Женският елен се нарича кошута. Разпространен е в Европа и Азия. Среща се в България. Живее в не много гъсти широколистни гори и полугористи местности. Храни се с растителна храна, трева, пъпки, листа, клонки, коренища и други. Зимно време среща затруднения в намирането на храна и често гладува и разчита на запасите натрупани през лятото и есента.
Женката няма рога. Рогата на мъжкарите започват да растат март-април, и достигнат пълно развитие през юли-август. Падат през февруари. На едногодишните екземпляри рогата са много малки и недоразвити, имат едно, максимум две разклонения, на втората година могат да бъдат вече шест. С възрастта рогата стават все по-големи, мощни и разклонени. Максимум се достига около десетата година, когато разклоненията им могат да достигнат 24 или повече на брой. Когато животното започне да остарява, рогата започват да намаляват размера си.
Женската се разгонва през септември, а малките се раждат май-юни. Кърменето трае 3-4 месеца. Малкото не се отделя от майка си една година, когато обикновено се ражда ново малко. Ако е кошута остава с майка си, а ако е мъжки елен се присъединява към стадата на други мъжкари.
Денем почива на някое скришно място и не излиза до свечеряване. Обикновено живее на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. По-малко свързан е към определена територия от другите представители на семейството. Когато раждат, женските се отделят за известно време от стадото и след това отново се присъединяват. Въпреки големите си, със заострени шипове и крайно опасни рога, когато са заплашени и мъжките и женските се защитават удряйки силно с предните си копита. Предните им копита имат много твърди и добре заострени ръбове и не са редки случаите на тежко пострадал хищник след опит за нападение над кошута с малко.
Нагоре


Лемур
Лемурите са полумаймуни. Живеят на о-в Мадагаскар и Коморските острови. Името им идва от латински и означава „призраци, нощни духове”. Вероятно се дължи на големите кръгове около очите им, които светят в тъмното.
Лемурите имат различни размери – от 30 г до 10 кг. Имат дълга опашка, с която пазят разновесие при катерене по дърветата. Лемурите имат силно обоняние. Носът им е винаги влажен, както при кучетата. Лемурите издават пронизителни крясъци.
Дребните видове лемури са активни предимно през нощта. Те се хранят с растения, насекоми, паякообразни и гущери. По-големите видове са активни през деня. Предимно растителноядни.
Характерно за лемурите е, че женската има по-голямо влияние от мъжкия в семейството (матриархална социална система).
Бамбуковите лемури живеят във влажни гори където расте бамбук и както говори наименованието им, това е основната им храна. Повечето лемури живеят по дърветата. Изключение правят котешките лемури, които повечето време са на земята.
Почти всички видове лемури бързо се опитомяват и силно се привързват към своя стопанин. Отстъпвайки значително на маймуните по своя ум и съобразителност, лемурите компенсират това със спокойния си характер.
Нагоре


Жираф
Жирафът е едър тревопасен бозайник. Живее в заселени райони и гористи пасища в Африка на юг от Сахара. От местните племена жирафът е считан за свещено животно. Би могло да се каже, че той е символ на саваната.
Жирафът прави впечатление с дългата си, почти 2 метра, шия. На височина мъжките достигат 5м и тежат от 800 до 1930 кг. Женските са малко по-дребни. Тялото му е изпъстрено с червено-кафяви петна разделени от бели ивици. Очите му са големи с дълги и гъсти мигли, а на главата си има две малки рогчета покрити с кожа. Горната му устна е добре развита, а езикът достига 40 см дължина. Храни се с листата на акациите и други дървета, разположени на 2 метра и повече над земята.
Жирафите вършат всичко прави. Техният дълбок сън е не повече от 10 минути. Когато почиват, държат шията си изпъната нагоре, а когато пият вода разтварят предните си крака. Наведнъж жирафът поглъща до 50 литра вода. Докато утолява жаждата си жирафът е уязвим, защото не би могъл бързо да избяга. Жирафите пият вода рядко и то на смени – едни пият, други остават на стража.
Жирафите отдалеч забелязват промъкващия се в тревата хищник. С вроденото си спокойствие те предпочитат да избягват неприятелите си, но при необходимост знаят как да се защитят от нападенията на лъва. Жирафите имат убийствени ритници. Те живеят на малки семейни групи, които се състоят от един мъжки, няколко женски и малките. Срещат се и стада по 40 до 60 животни. Когато мъжките се бият за водачество на групата, залюляват главата си и със замах я удрят в главата или шията на противника. По-слабият отстъпва и стадото се повежда от най-силния мъжки жираф. Продължителността на живот на един жираф е около 30 години.
Бременността при женският жираф трае около 15 месеца. Новороденото жирафче е високо 1 метър и 60 см. и тежи 55 кг., т.е. 20 пъти по-малко от възрастните.
Женският жираф ражда прав и само по едно малко, което 20 минути след появяването си започва да ходи и суче. Новородените жирафчета са лесна плячка за хищниците, затова около седмица остават скрити в храстите, след което плътно следват майките си в стадото.
Нагоре


Зебра
Зебрата е голям бозайник с козина на ивици от бяло и черно. Има буйна грива и добре окосмена опашка. Дължината на тялото и е около 2 метра, плюс 75 см опашка. Височината и е над 1м. Теглото е между 225 и 420 кг. Продължителността на живот е от 20 до 40 години.
Зебрата живее на стада, обединяващи понякога стотици животни през сухия период. В действителност тези стада се състоят от постоянни семейни групи, в които съжителстват един мъжки, няколко женски и техните малки, т.е. общо около 15 животни.
Зебрите са издръжливи, могат да галопират на дълги разстояния. Неприятелите й са: лъв, хиена, леопард и др. Зебрите имат добре развит слух и обоняние. Зебрата пасе в компанията и на жирафи, и на щрауси. Слухът и обонянието на зебрите заедно със зрението на жирафите формират съвършена охранителна система срещу хищниците.
Зебрите се жребят всяка година. След едногодишна бременност женската се отдалечава от групата и ражда едно малко, покрито с мъхести косми, което тежи 30-35 кг. На 15 дни малкото започва да пасе, но бозае до 6 месеца. Малкото разпознава майка си по миризмата и окраската на кожата.
Зебрата се храни с твърдите стебла на житните растения, които антилопите отбягват. Освен с треви се хранят също с листа, вейки и даже въздушни корени. Понякога дъвче почва, като по този начин набавя необходимите й минерални соли. Зебрите пият вода всекидневно.
Нагоре


Делфин
Обикновеният делфин наричан още белокоремен делфин, е морски бозайник от разред Китоподобни. Среща се и в България.
Повечето делфини имат остро зрение както под вода, така и над повърхността, а техният слух превъзхожда човешкият.
Делфините са смятани за едни от най-интелигентните същества на Земята. Въпреки многобройните научни изследвания проведени през годините върху тяхното поведение, както в плен, така и на свобода, техният интелект си остава загадка, на която скъпата модерна апаратура все още не е дала задоволителен отговор.
Делфините са известни с това, че са дружелюбно настроени към човека и някои от тях съзнателно търсят контакт с хората. Случва се стада делфини да съпътстват плавателни съдове в открито море, като се движат до самия нос на кораба порещ вълните.
Делфините комуникират помежду си издавайки голямо разнообразие от звуци чрез назални кухини разположени под дихателния им отвор.
Хранят се главно с риба и сепии. Основна плячка на обикновените делфини са малки пасажни риби. В Черно море това са скумрия, аншоа, хамсия, кефал и др.
Нагоре


Косатка
Косатката е най-големият представител на семейство Делфинови.
Косатките ловуват разнообразни видове. Всяка популация има склонност да се специализира в определени видове плячка, като дори не обръща внимание на друга храна.
Косатките са животни, използващи много звуци. Те издават разнообразие от щракания и свиркания, които се използват за комуникация
Косатките имат сложна система на обществена организация. Основната единица се състои от една женска и нейните потомци. Групата се състои от синовете и дъщерите на майката, синовете и дъщерите на нейните дъщери и така нататък по родословното дърво. Тъй като женските могат да живеят до 90 години, не е необичайно четири или дори пет поколения косатки да живеят в една и съща група. Тези групи са много устойчиви във времето. Индивидите се отделят от групата само за по няколко часа, за да се чифтосват или да търсят храна. Средният размер на тези групи в североизточната част на Тихия океан е от 9 животни.
Нагоре


Лалугер
Лалугерът е гризач. Европейският лалугер е разпространен в югоизточна Европа. У нас той живее в Дунавската равнина, Тракийската низина, Софийското и Подбалканските полета. Лалугерът обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност.
Заедно с други негови събратя, лалугерът образува колонии от няколко стотици. През деня можем да ги наблюдаваме как се хранят, как пробягват през пътя, копаят своите дупки или застават прави и оглеждат околността. Основната им храна са треви и семена. Понякога се случва след жътва да се заселят в житните ниви, където се хранят с опадалите семена.
Лалугерите са активни през деня. Ако наблюдаваме тяхна колония ще забележим, че докато повечето индивиди се хранят, едно или няколко животни застават в изправено положение и наблюдават околността за опасности. Ако забележат такива, те предупреждават останалите, като издават характерно изсвирване и всички се изпокриват в дупките. Годишният жизнен цикъл на лалугерите може да се раздели на два периода: активен и неактивен (зимен сън). Лалугерите не събират хранителни запаси, а използват енергията натрупана под формата на тлъстини, затова през лятото и ранната есен те се хранят активно. В България зимният сън на лалугерите трае около 6-7 месеца (от септември-октомври до началото на март).
Европейският лалугер обитава дупки в земята, които изкопава сам. В тях той прекарва нощта, крие се от хищници, отглежда своите малки и заспива зимния си сън.
Нагоре


Лисица
Козината й е светло-ръждивочервеникава, с бели устни. Върхът на опашката й е бял. Лисицата има силно развито обоняние и слух, но слабо зрение. Тя добре разпознава предметите само ако са наблизо до нея или ако са в движение. Зрението й е толкова слабо, че понякога тя се приближава и до неподвижно изправения човек, щом вятърът не идва срещу нея.
Лисицата живее в дупки, които сама си изравя в земята, или се заселва в пещери и пукнатини в скалите. Често заема жилището на язовеца или само един от ходовете му. Дупката, която сама си изравя, се състои от едно или повече леговища, от които излизат на земята няколко хода с отвори в най-различни посоки. Лисичите дупки, където и да се намират, много лесно се познават по извънредно неприятната миризма, която издават.
Храни се с най-различни животни: птици и яйцата им, дребни бозайници, зайци, гризачи, особено мишки и плъхове. Напада сърната, малките на елена и дивата коза, а понякога и малките на дивата свиня. Напада таралежа, яде змии, гущери и жаби, а също риби, охлюви, бръмбари, скакалци и червеи. Тя не се отказва също от мед, грозде и разни други плодове.
Най-големи врагове на лисицата от животните са рисът, вълкът и орлите. Тя боледува и от различни болести като бяс. Лисицата не спи зимен сън.
У нас лисицата живее около 15 години, тялото й е дълго метър и половина, а опашката — 35 см. Висока е около 32 см и тежи от 7 до 10 кг.
Среща се почти по цялото земно кълбо.
Нагоре


Лъв
Лъвът обитава саваната. Някога се е срещал в цяла Африка. Днес той вече е изчезнал от северните й райони и твърде рядко може да се види на запад. В изобилие се наблюдава само в Кения и Танзания.
Лъвът е най-едрият и силен хищник. Той се числи към кръвожадните месоядни животни. Дължината на тялото му е 3-4 метра, включително опашката. Височината му е до 110 см. На тегло достига 200-275 кг. Продължителността на живота е 15-20 години сред природата. Максималната скорост, с която преследва плячката достига 60 км/час.
Мъжкият има царствена златистокафява грива. Опашката му завършва с топчесто снопче косми. Силните нокти на лъва се прибират и показват както при останалите хищници от семейство котки.
Тези хищници живеят в семейства съставени от лъвици, малки лъвчета до 2 години и мъжки лъв водач. Всяко семейство заема територия от около 10-25 кв.км., като водачите ежедневно я контролират и маркират като оставят следи или чрез мощен рев. Върху тази територия не се допускат лъвове пришълци. През най-топлите часове на деня лъвовете почиват в близост до вода, под сянката на растения или скали. Понякога дремят и по ниските клони на дърветата. Лъвът спи по 12 часа в денонощието.
Нагоре


Катерица
Катрицата е бозаийик от разред гризачи.Тялото й е дълго до 32 см, а опашката от 20 см до 30см. Катерицата обитава горите и живее в хралупите на дърветата. Тя се храни основно с растителна храна. Катерицата има много ценна кожа.
Катерицата е типичен гризач. Зъбите и нарастват непрекъснато и затова трябва да гризе твърди храни, за да ги износва. Тя има стройно и гъвкаво тяло и дълга опашка, която и служи като кормило при големите скокове по дърветата. През лятото козината на катерицата е червеникавокафява, а през зимата е по-сива, с дълги кичурчета от косми по ушите. Умее да се катери и скача добре. На земята бяга доста бързо, но се чувства несигурно и затова рядко слиза от дърветата.
Катерицата обитава всички видове гори. Появява се в паркове, овощни градини, дори и по дърветата в населените места.
Катерицата си прави топли гнезда в хралупите или в корените на дърветата. Тук отглежда малките си и се крие при лошо време. Прави си по няколко гнезда. Тя е дневно животно.
Храната на катерицата е преди всичко растителна. Яде семена от иглолистни дървета, жълъди, орехи, лешници, гъби, пъпки, насекоми, мекотели, ограбва гнездата на малките птици. За зимата приготвя запаси – лешници, сушени гъби и др., които укрива в хралупки, а след това, при скитането си в гората, ги открива и се спасява от глада.
Катерицата ражда два пъти годишно, след 35-40 дневна бременност, от 3 до 7 малки. Те са слепи, но след около месец проглеждат и до есента израстват напълно. Още през следващата година те започват да се размножават.
Катерицата може да нанесе известни щети на дървестната растителност като огризва кората, прехапва връхчетата на дърветата, унищожава много семена. При по-голяма плътност притеснява гнезденето на пойните птици. В тези случаи числеността й трябва да се регулира. Кожата и е ценна и се използва в кожухарската промишленост.
Нагоре


Рис
Рисът има силно тяло и високи крака, затова може продължително да се движи, без да се уморява. Когато се движи, той повече ходи или тича с лек тръс, а по-рядко скача, като прави грамадни скокове. Катери се много добре и може да плува. Има силно развит слух, а малко по-слабо е зрението.
Рисът се среща в тъмните, мъчно проходими гори. Обикновено рисът живее по единично. Понякога из гората се движат заедно по три-четири риса, но не задълго. Рисът е нощно животно. Денем се крие или лежи в леглото си. Когато напада животните или се предпазва, той дебне като котка. За да избегне опасностите, обикновено се връща по пътя, по който е минал по-рано. Това улеснява ловците, когато го преследват, особено зимно време. Ако се движат няколко риса заедно, те всички стъпват в едни и същи стъпки, както на отиване, така и на връщане. Това твърде много затруднява наблюдателя, защото не може да се определи посоката, в която са минали животните.
Продължителността на живота му на свобода е около 11 години. В зоологически градини доживява и до 20 години.
Нагоре


Слон
Слонът обитава гористата савана. Днес действителният брой на африканските слонове е 300 000 животни. Шампион, гигант сред сухоземните животни, дължината на тялото му достига над 7 метра (включително хобота). Височината му е над 3метра. Теглото на мъжките слонове достига 7 тона, а при женските – 4 тона. Температурата на тялото му е като при човека. Ушите му са на височина метър и половина и са широки повече от 1метър. Когато атакува, слонът препуска с 30-40 км/час. Притежава само четири зъба, но те са огромни. Всеки един от кътниците е дълъг 30 см, широк 7 см и тежи няколко килограма. Двата най-дълги бивника, измерени до сега са с дължина над 3 метра, а най-тежките – над 101кг.
Хоботът е орган с много функции. Той е много подвижен, снабден с два израстъка, действащи като две части на щипка. С хобота слона улавя клонки, пие вода и пръска пясък по тялото си. Краката на слона са като истински колони. Завършват с нещо като копитца, чийто брой е променлив.
Продължителността на живота му е като при човека. Най-възрастните достигат 80-85 години. Женските и мъжките животни живеят на отделни стада. Водач на женското стадо е най-старата слоница. Мъжките стада са по-малобройни. До дванадесетгодишна възраст малките слончета следват майките си. Младите слонове се бият помежду си, като първо клатят глава, после се бутат и удрят главата на противника с хобота си.
Нагоре


Сърна
Сърната е най-често срещания представител от семейство Еленови и обитава както иглолистните, така и широколистните гори, а напоследък се разселва из полските райони, където има малки горички и храсталаци за укритие. Сърната достига височина до 75-80 см и дължина над 1 м. Мъжкият сръндак дотига на тегло до 35кг. Общо взето, цветът на козината на сърната е ръждиво-сив, като у тези, които обитават иглолистните гори, е по-червеникаво-сив. Много рядко се срещат чисто бели и чисто черни сърни. Мъжкарите имат на главата си чифт рога образувани от костно вещество. Обикновено тези рога имат по три разклонения. По изключение и някои по-стари женски имат рога. При малките мъжкари рогата започват да растат на четвъртия месец. През размножителния период мъжките освирепяват и започват жестоки, често смъртоносни битки по между си, за група женски. Бременността трае 10 месеца. Раждат се по 1-2 малки, много рядко 3, и са облечени с къса ръждива козина, изпъстрена с бели петна на три надлъжни ивици.
Нагоре


Тигър
Тигърът е бозайник от семейство котки. Между големите котки, успели да доживеят наши дни, тигрите са несъмнено най-големи.
Храни се предимно с едри тревопасни бозайници, като елени, лосове, диви свине, биволи и едър рогат добитък, но при нужда може да стане всеяден.
Тигърът е териториално животно и рядко напуска местообитанието си. Проявява се също така и като голям самотник и не понася компания на себеподобни. Нетипична за котките е любовта му към водата, като при това демонстрира и завидни умения на плувец.
На свобода живее около 15 години, но в зоологическите градини не са редки случаите на 20–25 годишни тигри. Разпространен е в Югоизточна Азия, на полуостров Индостан, в залесени места, край водоеми.
Нагоре


Хипопотам
Хипопотамите са едри животни с масивно, издължено тяло и къси крака с по четири пръста. Кожата им е дебела, покрита с редки косми, на практика гола, но нямат потни жлези и на сушата в горещи дни бързо прегряват. Главата им е плоска, с голяма широка муцуна и стърчащи отгоре ноздри, малки очи и уши.
Хипопотамът достига на дължина до 4 метра, а на височина до метър и половина. Тежи до 3 тона. Той е широко разпространен в реките и езерата на Африка и е стадно животно. Хипопотамът, особено мъжкият, е опасно животно и дори се говори, че повече хора загиват убити от хипопотами, отколкото от крокодили.
Нагоре


Антилопа
Антилопите са тревопасни бозайници. Отличават се с високо, стройно тяло, дълги крака и рога при мъжките с най-различна форма и големина. При някои видове и женските имат рога, но по-малки. Размерите им варират от едва 25 см. височина при антилопите джуджета, до почти 2 м. при антилопите кана. Антилопите бягат по-бързо от всяко друго животно, освен гепарда и са отлични скачачи.
Продължителността на бремеността е от 4 до 9 месеца. Ражда се по едно малко, много рядко – по две. При едни от видовете антилопи малките са беззащитни и майката ги крие на сигурно място продължително време. При други видове антилопи малките се изправят на краката си до едно денонощие след раждането и се движат със стадото, което се грижи за сигурността на бебетата.
Любопитни факти:
Някои мъжки антилопи използват странен трик, за да привлекат вниманието на женските. Изплезват езиците си с такава бързина, че явлението е наречено „светкавичен език”.
Някои антилопи са добри плувци. Тези, които прекарват живота си близо до водоеми, могат да скочат и заплуват във водата, ако се почувстват застрашени. Освен това я използват за скривалище. Единствено носът им стърчи на повърхността.
Макар да са наистина големи, някои видове антилопи, са способни на изумителни скокове. Могат спокойно да прескочат двуметрова ограда, само миг след като кротко са си поседнали.
Нагоре


Лос
Лосовете са вид едри бозайници от семейство Еленови. Те са най-едрият вид в семейството. Отличават се от останалите елени по плоските разклонения на рогата си.
Типичното местообитание на лосовете са иглолистните и смесени гори в Северното полукълбо. Срещат се почти в цяла Канада и северните области на Съе