Галерия

НАСЕКОМИ



Бръмбар рогач, Бръмбар носорог, Воднo конче, Пеперудa, Европейски паяк, Калинка, Комар, Домашна муха, Пчела, Мравка, Светулка, Бълха, Богомолка, Хлебарка



Всичко за животните



Бръмбар рогач

Живее само няколко месеца, през които се храни със сока изтичащ от наранени дървета. Въпреки заплашителния си вид, рогата на мъжките не могат да упражняват голям натиск поради своята голяма дължина. Затова пък женските, със своите значително по-къси челюсти, могат да нанесат болезнено за хората ухапване.
Женската снася яйцата си в гниеща дървесина, с която се хранят излюпилите се по-късно ларви.
Популациите на тези бръмбари силно са намалели. Основни фактори за това са сравнително бавното му развитие и значителното ограничаване на жизнената му среда.
Поради тези причини бръмбарът рогач е защитен от множество закони. Видът е под закрилата на българския Закон за биоразнообразието.
Нагоре


Бръмбар носорог

Бръмбарът носорог достига дължина до 4,5 см. Окраската на тялото му прелива от тъмнокафява до червеникава и има силен блясък. Често мъжкият е по-едър. В предната част на главата си има рогче, заострено и извито назад, с дължина 7-8 мм. Рогчето при женския бръмбар носорог е тънко, остро и късо.
Живее няколко месеца, храни се рядко със сок от наранени дървета или загнили плодове. Среща се предимно в близост до широколистни гори, равнини и ниските части на планините.
Нагоре


Водно конче

Водните кончета са хищни насекоми. Повечето ловят и изяждат плячката си (различни по – дребни насекоми) във въздуха. Цялото тяло на водните кончета е нагодено към хищническия им начин на живот. Главата им е много подвижна. На нея освен три прости очички се намират и две големи, сложни очи, както и яки челюсти. Редица видове са много красиво оцветени.
Развитието на водните кончета протича в сладководните водоеми. Женските снасят яйцата си във водата, в стъбла и листа на водни растения или във влажна почва. Ларвите живеят във водата. Повечето от тях имат скъсено тяло. Всички имат своеобразен устен апарат. Неговата долна устна, която е превърната в особен хващателен орган, се нарича “маска”. Ларвите на водните кончета са хищници. Те се хранят главно с различни дребни водни животни (насекомни ларви, червейчета и др.), но някои едри ларви нападат понякога попови лъжички и рибки. Плячката се улавя с помощта на маската.
Водните кончета са, общо взето полезни животни. Те унищожават комари, мухи и разни други вредни насекоми.
Нагоре


Пеперуда

В Европа и България има голям брой видове пеперуди, които са редки и обитават много ограничени места, поради което са застрашени от различни видове стопанска дейност. Тези видове могат да са реликти от минали епохи.

Копринена пеперуда
Родината на копринената пеперуда е древният Китай, където от копринените нишки на пашкулите са тъкали прочутите китайски платове. Било строго забранено да се издава тайната на отглеждането й на други страни или да се изнасят семе и пашкули. С риск на живота си смели пътешественици пренасяли пашкули в кухите си бастуни-и открили тайната на отглеждането на това чудно насекомо. Така бубарството се разпространило в Южна Азия и Европа.
Копринената пеперуда преминава през няколко етапа на развитие — яйце, ларва (буба), какавида и пеперуда. Яйцата са дребни, лещовидни на цвят — бели, жълти или кремави. От тях се излюпва бубата. Тя представлява малко червейче, което се храни лакомо, расте бързо и достига на дължина до 6—7 см. Яде черничеви листа. Затова отглеждането й е свързано с отглеждането на черничевото дърво. Само в стадия на ларва тя се храни усилено, а като какавида и пеперуда не приема никаква храна. Ларвите оплитат пашкула и се превръщат на какавиди в него. По-късно те го пробиват и изхвъркват като пеперуди. Тези пеперуди снасят отново яйца и така кръгът на развитието се повтаря. За да се използува нишката на пашкула, не трябва да се дочака излитането на пеперудата. Какавидите се убиват — обикновено с гореща вода — по време на техния сън. След това се извлича и обработва копринената нишка.
Копринената буба има продълговато цилиндрично тяло, отдолу леко сплеснато, отгоре закръглено. Има шарена или,както казват, «килимна» окраска. Движи се с няколкото чифта крачка, закрепени към коремната част.
Възрастната пеперуда има дължина 4 см, а разперените й крила достигат до 7 см. Има удължено яйцевидно тяло. На цвят е бяла, кремава или сребристосива. Щом снесе яйцата, тя умира.
У нас се отглеждат много буби във Врачанско и Свиленградско.

Голямо нощно пауново око
Това е една от най – едрата пеперуда не само в нашата страна, но и в цяла Европа. С разперени крила тя достига до 15см големина, като женските екземпляри са по – едри от мъжките. Наречена е нощно пауново око, защото лети главно вечер, а по средата на всяко едно от четирите й крила има по едно кръгло петно, което прилича на око.
Нощно пауново око е разпространено навсякъде в България, но се среща рядко. Тази пеперуда лети най – вече през топлите пролетни вечери – през април и май. Интересно е да се отбележи, че като възрастно насекомо голямото нощно пауново око изобщо не се храни. Женските пеперуди остават близо до мястото, където са излезли от пашкула си, и стоят по стъблата на дърветата, докато не ги оплодят мъжките. Те снасят яйцата си по листата на различни овощни дървета – круша, ябълка, слива, бадем и др. ,като ги залепват за тях. От снесените яйца се излюпват гъсенички, които започват да се хранят с листата. Те бързо нарастват и се превръщат в големи гъсеници с жълто – зелено тяло, на всяко членче на което има сини брадавички с по две дълги власинки. Развитието на гъсеницата на голямото нощно пауново око продължава около 45 дни. След това тя се спуска по стъблото на дървото по основата му и изплита тук или сред опадали наоколо листа голям кафяв пашкул, в който какавидира. В това състояние тя зимува и на следната пролет от пашкула изхвръква възрастната пеперуда.
Голямото нощно пауново око трябва да се пази като ценен елемент на родната фауна.
Нагоре


Европейски паяк

Паяците, известни още като Същински паяци, са клас безгръбначни хищни насекоми с осем крака и без крила.
Много паяци улавят плячката си (насекоми) в паяжини. Паяжината е изтъкана от паякова коприна, с която паякът си помага при катерене, за направата на гладки стени за дупки, за обвиване на плячката с пашкул, и др. Известни са около 40000 вида паяци.
Паяците са разпространени на всички континенти, с изключение на Антарктида. Лесно се приспособяват, като се срещат дори в планини, високи 5000 м.
Паяците са полезни, защото убиват вредители. Отровата на повечето паяци не е опасна за човека. Паякът не го възприема като плячка, затова няма да нападне човек умишлено, ухапване е възможно при самоотбрана. Ухапването му може да причини алергии.
Нагоре


Калинка

Калинките са широко разпространено семейство насекоми. Надкрилията им притежават различен брой точки. Хранят се главно с листни и щитовидни въшки.
Калинките са обичани от хората и носят различни имена в зависимост от народния език. Полезни са като работници в градината, тъй като ларвата на калинката изяжда през живота си близо 3 000 растителни въшки. Варира начинът, по който могат да изглеждат. Например двадесет и четири точковата калинка може да има над 4 000 различни разновидности.
Калинките могат да летят добре и достигат от 75 до 91 размаха в секунда.
Нагоре


Комар

Комарът е двукрило насекомо. Има 6 дълги крака, дължина около 16 мм и тежи 2,5 мг. Различават се общо 3000 вида. Могат да се срещнат на всички континенти освен Антарктида, най-често край застояли води като блата. Почти всички видове женски комари са кръвопиещи и могат да разнесат опасни зарази. Мъжките са по-големи от женските и се хранят само с растителни сокове и цветен прашец.Техни естествени врагове са водните кончета, които се хранят с тях.
Нагоре


Домашна муха

Домашната муха е най-често срещаната муха в къщите и е един от най-широко разпространените видове по целия свят. Тя е вредител, който може да пренася сериозни болести. Родината и е Африка. Тялото е дълго 7-9 мм и е кафяво-сиво на черни ивици. Устата е приспособена за смучене на течна храна. В долната част е оформена като двойна плочка, чиято вътрешна страна е покрита с много каналчета, изпълняващи смукателна функция.
Познати са около 70 семейства мухи. Разпространени са по цялото земно кълбо. Характерна особеност в храненето на мухите е честата смяна на източника на храна, като по този начин те пренасят над 40 болестотворни причинители, предимно на чревни инфекции и най-вече дезинтерия. Мухите използват за храна и място на размножаване, разлагащи се органични материали от растителен и животински произход, които най-често са в резултат от всекидневната дейност на хората.
Според местообитанието си мухите се делят на:
• тясно свързани с живота на човека;
• свързани с човека и домашните животни;
• разпространени в природата.
Нагоре


Пчела

Пчелите са група насекоми. Съществуват много различни видове. Някои живеят на групи от по десет, други – сами. В едно гнездо могат да съжителстват до 80 000 пчели.
Най-съществената особеност на гнездото са клетките, по-голямата част от които са свързани и образуват пита. Всяка клетка е с шестоъгълна форма. Тази форма е особено устойчива и за изграждането ? са необходими по-малко восък и енергия, отколкото за която и да е друга . В някои от клетките се съхранява храна-прашец и нектар от цветята. Тук нектарът се превръща в пчелен мед. Всички яйца се снасят от пчелата майка (царица). Тя снася по едно яйце във всяка клетка, а пчелите работнички се грижат за него.
Нагоре


Мравка

Мравките живеят на много добре организирани групи, наречени колонии и имат сложни отношения помежду си. Основните групи в едно гнездо са работници, майки и мъжки. Работниците - това са безкрили женски. Те вършат цялата работа в семейството - търсят и донасят храна, грижат се за майките, нейните яйца и ларвите, играят ролята на строители… Движейки се, те оставят след себе си мирисни знаци и така съобщават на другите мравки за местоположението на храната. Ето защо понякога изглежда, че всички те "маршируват" по много точен и организиран път. Други могат да се бият и охраняват колонията. Имат големи глави и се наричат войници. Най-важна в семейството е царицата. Тя не е само единствената възможна за размножаване, която има развити полови жлези, но представлява и нещо като мозък, командната централа за целия народ. Обикновено живее няколко години, докато останалите индивиди поради тежката работа измират след няколко седмици. Майката (царицата) снася всеки ден около 30 хиляди яйца. С толкова много яйца тя става едра и надута, така че е почти изключено да се движи. Има развити крила, с които извършва един единствен полет - брачния, след което те се отчупват и тя става безкрила до края на живота си.
Както отделната клетка вече не е жизненоспособна, така и отделната мравка не може да оцелее без семейството си. От десетилетия за биолозите е загадка как е възможно тези насекоми да са способни да строят толкова огромни постройки като мравуняците. Трябва да имат много хитроумна система за комуникации, за да прави всеки правилното нещо и постройката да се срасне като цяло. Знаем колко трудно се удава това на хората. Когато започнем да строим тунел от двете страни, е необходим постоянен контрол чрез измервания или телефонна комуникация, за да се срещнат двете части в средата. А как го правят мравките? Ако проследим строежа на мравуняк в различните му фази, ще видим изумителни неща. Слепите насекоми започват от различни страни и се срещат толкова точно, нещо което нашите строители и архитекти могат да го направят само с помощта на най-сложна техника. Дълго време биолозите вярвали, че решаваща роля играели веществата на миризмите, така наречените феромони. Навсякъде в животинския свят, от най-малкото насекомо до кучето, което оставя по дърветата своя мирисен знак, миризми-те са важен аспект от комуникацията. Предполагали, че пчелите чрез миризмите си съобщавали помежду си къде какви цветове могат да намерят. Същевременно чрез определени "танцови движения" показвали посоката и разстоянието. Известният британски биолог Рупърт Шелдрейк сочи, че това не е така. В средата на "строителна площадка" на термити било поставено стъкло, което не пропускало миризми. Въпреки това постройката бика завършена както трябва, отделните строителни отсеци се срещали точно на правилното място, само били разделени от стъклото. Изглежда като чудо, защото се виждало, че за обяснението на феномена трябва да се прибегне до груповото съзнание - морфогенетично поле, съответно според най-новите разкрития - хиперкомуникация. По този "информационен канал" строителния план на термитника може да бъде на разположение на всяко същество като архитектурен чертеж, т. е. всяко участващо в строежа насекомо по тайнствен начин е водено по правилния път.
Нагоре


Светулка

През топлите летни нощи човек може да види “живите искри” на нашия животински свят – светулките. Понякога в мрака светва и угасва своето “фенерче” летяща мъжка светулка, другаде сред тревата блести в тъмнината като някакъв синьозеленикав скъпоценен камък безкрилна женска светулка.
Светулките са бръмбари. В България се срещат няколко вида, като най – едра е голямата светулка. Мъжките екземпляри, които имат добре развити крила, достигат до 4.5см. дължина, а безкрилите червеовидни женски–до 4,8см. На женските светулки приличат ларвите, които имат също така удължено тяло.
Светещите органи при светулките са разположени най – често по задните членчета на тяхното коремче. При голямата светулка такива органи имат не само мъжките и женските индивиди, но и ларвите.
Светулките са полезни хищни насекоми, които унищожават различни вредни животни. Най – хищни са ларвите, които нападат главно сухоземни охлюви, но също така гъсеници и червеи с меко тяло.
По света са регистрирани над 2000 вида светулки. В България се срещат няколко вида. Най-едрата е голямата светулка. При нея дори яйцата излъчват слаба светлина.
Нагоре


Бълха

Бълхите са паразити. Паразитите са организми, които се изхранват за сметка на индивиди от друг вид /гостоприемници/ и им вредят. Бълхите живеят върху тялото на бозайниците и птиците и се хранят с кръв от тях.
Те са много добре приспособени към този начин на живот. Плоското тяло на бълхата и позволява да се движи лесно сред козината и перата.
Бълхите са насекоми без крила. Те сменят гостоприемника подскачайки. Подскоците им са необикновени. Дължината на скока на бълхата е 200 пъти по- голяма от дължината на тялото и. Ако съотнесем това към човека, той би трябвало да прави скокове с дължина до 340 метра.
Бълхите предпочитат да паразитират върху животни, които живеят в гнезда или в бърлоги. Това е така, защото ларвите на бълхите се развиват добре в пръстта, праха и хранителните отпадъци, които се събират на такива места.
Чрез устния си апарат бълхите пробиват кожата на жертвата си и смучат кръвта и. При ухапване бълхата отделя вещество, което пречи на съсирването на кръвта на жертвата. На това се дължи зачервеният сърбящ оток, който кара ухапаните бозайници, птици и хора яростно да се чешат.
Нагоре


Богомолкa

Богомолките са смъртоносни. Те са и търпеливи- застинали неподвижно, умеят да изчакват приближаването на нищо неподозиращата жертва.
В типичната им поза- с повдигнати предни крачка, те изглеждат така, сякаш се молят. С предните си крачка те улавят и държат жертвата си. По цялата им дължина има кукички, разположени така, че при нужда да се затварят с едно светкавично движение.
Богомолките изяждат бавно все още живата си жертва. Понякога разхищават храната- изяждат само малка част от нея, а останалото изхвърлят.
Главата на богомолката се върти на всички страни, което и позволява да следи движението на жертвата си. Големите и очи помагат да види много точно, къде се намира плячката.
Формата и оцветяването на богомолките се слива със заобикалящата ги среда. Някои приличат на мъртви листа, други толкова много наподобяват цветя, че пеперудите и другите насекоми ги приближават с надеждата да намерят нектар.
Нагоре


Хлебарка

Повечето хора мразят хлебарките и полагат огромни усилия, за да се отърват от тях. Въпреки това тези едри насекоми не показват никакъв признак на изчезване- те съществуват вече милиони години и са се разпространили в много части на света. Намерени вкаменелости доказват, че хлебарките живеят на Земята вече повече от 300 милиона години.
Изпражненията им са навсякъде. Съществуват над 3 500 видове хлебарки. Най- много видове обитават тропичните райони. В България са установени повече от 10 вида. С плоските си тела те могат да пропълзяват в пукнатини и вдлъбнатини, и понякога е много трудно да бъдат изгонени от жилищата. Тези насекоми показват чудеса в способността си да се приспособяват. Окраската им позволява да се сливат със заобикалящата ги среда.
Дългите антени на хлебарките са органите им за осезание. Чрез тях те се ориентират нощем и си търсят храна.
Когато се появят в домовете ни, хлебарките са ужасна напаст. Тук ги привличат топлината, влагата и хранителните отпадъци.
Калинките са ужасни на вкус. Те предупреждават за това с червено- черната си окраска. Хлебарките пък са много вкусни за някои птици. Някои видове хлебарки се предпазват като имитират окраската на калинките. Птиците си мислят, че те не са вкусни и не ги закачат.
Нагоре