Галерия

РИБИ




Калкан, Кефал, Речен кефал, Лаврак, Лефер, Морски дявол, Паламуд, Балканска пъстърва, Попче, Риба тон, Риба меч, Черноморска скумрия, Черноморски сафрид, Сом, Сьомга, Черноморска хамсия, Цаца, Шаран,



Всичко за животните



Калкан

Калканите са вид лъчеперки от семейство Калканови. Разпространени са в Черно море (включително по българското крайбрежие), Средиземно море и в северната част на Атлантическия океан. Продължителността на живота е около 15 години. В изключителни случаи достигат маса до 25 кг и дължина до 2 м.
Зимата и лятото калканът прекарва на дълбочина между 40 и 80 метра. Най-доброто време за лов е през пролетта, когато доближава бреговете, за да хвърля хайвер (април). Живее предимно върху пясъчни дъна, но често посещава и смесени зони. Калканът е хищник.
Прекарва по-голямата част от времето си заровен в пясъка в засада. Когато го доближи риба, калканът „скача” върху нея и я поглъща.
Нагоре


Кефал

Тялото на кефала е продълговато – почти закръглено отпред и леко сплеснато отзад. Покрито с едри люспи. Главата е голяма и широка отгоре. Има две гръбни перки, първата от които е с бодилести лъчи. Гърбът е тъмнозелен или стоманеносив с 12 тъмни надлъжни ивици, а коремът сребристобял. В основата на гръдните перки има тъмносиньо петно. На дължина достига до 75 см, а на тегло-до 12 кг.
Кефалът е широко разпространен и се движи на стада. Характерна за него е способността мму да живее както в сладка, така и в осолена вода. Тази му особеност му дава възможност да обитава много басейни – топлите и умерени води на Атлантически, Тихи и Индиййски океан и техните морета. По нашето крайбрежие се среща навсякъде. Половата му зрелост настъпва след втората година. Хвърля хайвера си от юни до септември в открито море или покрай крайбрежието. Хайверът е плаващ. Яйцата се излюпват от два до пет дни в зависимост от температурата. Малките се хранят главно със зоопланктон и органични вещества, а възрастните – с червеи, ракообразни, обраствания по дъното и камъните и др. Установено е, че най-бързо нараства през първата и втората година.
Нагоре


Речен Кефал (клен)

Тялото на клена е източено и леко странично сплеснато. Покирто е с едри люспи. Окраската на гърба най-често е сивозеленикава, а страните и коремът са сребристобели. На дължина достига 50-80 см, а на тегло – до 4 кг.
Кленът е пресноводна риба. Среща се в средните и долни течения на всички реки, включително и в р. Дунав. Хайверът се хвърля през април - май в плитки бързеи с чакълести дъна, където полепва. Излюпването на малките става за няколко дни. Храни се с ларви на насекоми, червеи и др.
Нагоре


Лаврак (Морски вълк)

Лавракът е една от най-големите риби, срещани в Черно море и една от най-редките. На дължина тялото му достига 1 м, а на тегло – до 12 кг. Лавракът е хищна риба която се храни с малки рибки и ракообразни. Често е срещан притаен зад някой камък докато дебне жертвите си. Предпочита точно определени места. Среща се, както в плитките места край брега, така и на дълбочини 15-20 м.
Нагоре


Лефер

Леферът има странично сплескано тяло. Опашката е широка и се разделя на две симетрични части. Той стига до 3 кг.
Леферът е типичен нощен морски хищник, който гони всичко, което бяга от него и то без умора и без почивка. Дребният лефер се наричат чернокоп. Тези рибки са като пирани, когато се съберат на стада унищожават 3 пъти повече риба, отколкото изяждат.
Леферът се слави с отличните си вкусови качества сред морските риби.
Нагоре


Морски дявол

Това е изключително рядко срещана риба в Черно море. В Черно море се среща на дълбочини по-големи от 50 метра. Достига на дължина до 2 метра и тегло над 20 кг. Известна е още като риба въдичар. Причината да я наричат така е, че над главата си има израстък, който размахва пред устата си, докато тя самата стои полузарита на дъното. Всяка рибка, рак или друго по-едро морско животно, което се приближи твърде много, бива налапвано само с едно отваряне на устата.
Нагоре


Паламуд

По външни белези паламудът пролича на скумрията. Първата му гръбна перка обаче е много по-дълга. Гърбът е синкав с тъмни успоредни ивици, а коремът – сивкав. Устата е голяма с остри зъби. На дължина достига до 85 см, а на тегло – до7 кг.
Паламудът е топлолюбива морска риба. Зимата прекарва в Мраморно море, а на пролет навлиза в Черно море. Половата зрелост настъпва на две, рядко на една година. Изхвърлянето на хайвера става на порции през втората половина на май до началото на август в крайбрежните зони в централната, северозападна и североизточна част на Черно море при температура на водата 18-25 градуса. Яйцата се излюпват до 2 денонощия.
Паламудът е голям хищник. Той преследва стадата на хамсията, цацата, скумрията, сафрида и др. Храни се усилено и бързо нараства. В края на първото лято малките имат вече дължина 40-44 см; в края на второто лято – до 56 см, а на 3-годшна възраст – 63 см. С увеличаване на възрастта нарастването на дължина намалява и се увеличава теглото. При есенните миграции паламудрите се групират в откритите части на морето. Придвижват се със средна скорост 46 мили на денонощие.
Нагоре


Балканска пъстърва

Тялото на пъстървата е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспици. По горната и долната челюст се виждат ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен „мазен плавник”. Характерен е за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира, но в повечето случай е маслиненозелена с неправилно разхвърляни черни и червени петънца. Червените петънца са заобиколени от бели пръстенчета. Страните са жълтокафяви до златисти. На дължина достига до 20 см, рядко до 50 см.
Пъстървата е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3-4 години. По време на размножителния период (октомври-ноември) мъжките добиват по-ярка окраска. Излюпването на малките става през март-април. През време на размножаването пъстървите се изкачват нагоре по потоците и ручеите. На места с подходящи чакълести дъна женската изравя трапчинка с опашния си плавник. Там тя отлага купчинка яйца, а мъжкият ги опложда. Инкубацията зависи от температурата на водата: при 8 градуса-60-65 дни, при по-ниска температура – 200 и повече дни. Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, поппови лъжички, а когато поотрасте – с риби. Често подскача над водата и лови пеперудки и други насекоми във въздуха. Нарастването става много бързо и зависи от количеството храна.
Нагоре


Попче

У нас се срещат 19 вида попчета, два от които живеят в сладки води. Те имат много общи белези. Тялото им е източено вретеновидно, покрито с дребни люспи, зрънца или голо. Главата е голяма и месеста. Гръбните перки са две. Понякога първата перка е съвсъм редуцирана. Коремните перки се намират на гърдите. Чрез тях попчетата се прикрепят за скалите в прибойната зона на морето и устояват на морските вълни.
Попчетата са дънни риби. Повечето от тях обитават крайбрежната зона, като се придържат към каменисти, чакълести или пясъчни дъна. Често се намират и сред водната растителност. По време на размножителния период мъжките индивиди променят окраската си. Както цялото тяло, така и перките им добиват тъмен цвят със стоманеносинкав оттенък. Заедно с това главата им се удължава и изменя формата си; плавницте също се удължават. Хайверът се хвърля през пролетта и лятото на купчинки по камъни, мидени черупки и други подводни обекти. Той бързо се познава по жълтия цвят. Без изключение всички попчета охраняват яйцата си до пълното излюпване на малките.
Нагоре


Риба Тон

Рибата Тон е една от най-големите риби, които човек ловува в индустриални количества. Може да достигне дължина 2,5 метра и прилича на външен вид на акулата. При плуване развива големи скорости – до 70 км/ч. Живее на големи стада Още от древността месото на рибата Тон е известно с отличните си вкусови качества. И днес ловът на рибата е от голямо значение за риболовната и консервната индустрия. Рибата Тон е мазна риба, не много лесно смилаема. Най-добре е да се пече на скара, тъй като така губи част от своята мазнина. Отличен вкус има и готвена на фурна или консервирана.
Нагоре


Риба Меч

Рибата меч носи името си от „меча”, който заема третинка от общата й дължина. Рибата меч е характерна с много големите си размери. Може да достигне 3-4 метра дължина и тегло 350 кг, но най-често срещаните екземпляри са между 120 и 180 сантиметра.
Рибата меч е „самотна” риба – рядко може да се види на двойки или на малки групи. Известна е като много агресивна риба и често напада дори хората и рибарските лодки.
Улавя се със специални мрежи. Особено атрактивен е уловът с харпун, който е практикуван още от древни времена: след като рибата бъде уцелена с харпуна, тя трябва продължително време да бъде преследвана с лодката докато се изтощи и чак след това се изтегля на брега.
Месото на рибата меч има отлични вкусови качества и е смятано за едно от най-големите морски деликатеси.
Нагоре


Черноморска скумрия

Тялото на скумрията е вретеновидно. Гръбните перки са две. Зад втората гръбна и зад аналната перка има по една редица малки перки. Гърбът е морскосин, изпъстрен с напречни тъмни ивици, а коремът-сребристобял. На дължина достига до 30 см, а на тегло – до 260 г.
Скумрията е стадна морска риба. Половата зрелост настъпва на 1-годишна възраст. Хвърлянето на хайвера се се извършва през март-април на порции в Мраморно море при температура на водата 14 градуса. Хайверът пада на дъното и загнива. След размножаването скумрията се отправя на големи стада към Черно море. При миграциите скумрията следва приблизително линията на брега. Това се използва от рибарите за залагане на даляни. През октомври започва ново групиране на стадата и оттеглянето им по обратен път към Мраморно море. Там прекарват зимата и на пролет се размножават.
Нагоре


Черноморски сафрид

Тялото на сафрида е удължено и слабо странично сплеснато. Страничната линия е покрита с гребеновидни люспици, които я очертават много добре. Гръбните перки са две – втората е много дълга. Аналната перка е също много дълга, а коремните се намират на гърдите. Гърбът е масленотъмнозелен със синкав оттенък. Страните и коремът са сребристобели. Понякога по страните се наблюдават 14 напречни ивици със зелен цвят. На дължина достига до 52 см, а на тегло до над 1кг.
Сафридът е стадна морска риба. Тя е топлолюбив вид. С настъпване на есенните застудявания тя се оттегля в по-топлите райони на морето (Крим, Кавказ, Турция), Босфора и Мраморно море, където прекарва зимата. Половата му зрелост настъпва през втората година. Хайверът се хвърля на порции на 5-20 мили от брега от края на май до средата на август при температура на водата 16-26 градуса. Сафридът се храни със зоопланктон, хамсия, цаца, попчета и др.
Нагоре


Сом

Външният вид на сома е твърде характерен – главата е голяма и широка, тялото назад се стеснява постепенно. На горната си челюст има две мустачки, а на долната четири по-малки. Гръбната перка е малка, а аналната е дълга и се източва чак до опашката. На дъжина достига до 5 метра и тегло до 300 кг. Рядко се хващат екземпляри над 100 кг. Сомът е хищна риба. Храни се най-често с рибки, жаби, раци, разни насекоми и мекотели. Сомът ловува от засада, като привечер излиза в плитчините и гони дребосъка. Зимно време ляга в дълбоките ями и не приема храна, раздвижва се напролет. Старите рибари казват, че започва да кълве, когато цъфне шипката.
Нагоре


Сьомга

Сьомгата e от семейство Пъстървови. Тя се среща в Атлантически и Тихи океан. Сьомгата се ражда в сладководна, прясна вода и след това преминава в океана. Когато хвърля хайвера си, тя отново търси сладководни басейни, а след известно време малките се преместват в океана.
В Британия и Северна Европа в древността сьомгата е почитана като царицата на рибите. Тя е величествено създание, което стига на дължина до 120 см и може да тежи над 30 килограма. Проявява удивителни умения, когато се отправя от морето към реката на своето раждане, където хвърля хайвера си, плувайки срещу течението. По време на това пътуване тя може да прескочи водопади с височина до 3 метра.
Нагоре


Черноморска хамсия

Тялото на хамсията е източено, покрито с леко опадливи люспи. Главата е силно сплесната странично. Устата е голяма – задният й край задминава окото. Окраската на гърба е тъмнозалена, а на корема – сребристобяла. На дължина достига 10-15 см и в редки случаи 20.
Хамсията е стадна риба, която се придържа повече към крайбрежната зона на Черно море. Тя не понася температура, по-ниска от 6 градуса. Затова за зимуване се оттегля на юг по крайбрежието на Турция или южно от Крим. Със затопляне на водата през април край нашето крейбрежие се появяват първите стада. Половата зрелост настъпва на 1-годишна възраст. Размножаването й започва през май и продължава до средата на септември. Инкубацията на хайверните зърна продължава около 40часа.
Хамсията е планктоноядна риба – основнта и храна са ракообразни, но понякога поема и фитопланктон. Храни се рано сутрин и вечер. Това се дължи на денонощните миграции на планктона.
Нагоре


Цаца

Тялото на цацата е странично сплеснато. Гърбът е тъмносин със синьозелен отенък. Страните са сребристобели. На дължина достига до 13 см и тегло – около 10 г.
Цацата е стадна черноморска риба. При температура на водата под 6 градуса стадата се оттеглят към вътрешността на морето, а при по-висока температура се движат в прибрежните зони. Половата зрелост настъпва на 1-годишна възраст. Голямата численост на цацата се дължи главно на факта, че хайверът се хвърля на порции почти през цялата година. Цацата е планктоноядна риба.
Нагоре


Шаран

Шаранът е сладководна риба, която достига до 120 см на дължина и до 35 кг на тегло. Той е всеяден, като в ранна възраст се храни с планктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.
Днес шаранът се отглежда често в язовирни и други водоеми. Високогърбестият шаран има дълги ъглести гръбни перки и четири мустака около устата, с които търси по дъното растения и дребни животинки. Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от него са създадени многобройни раси. Особено известни са унгарските шарани, които отстрани имат съвсем малко едри люспи (едролюспест шаран), както и огледалните (голи) шарани.
През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си – до 500 000 хайверни зрънца. Малките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни. През есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване. Тук, заровени в тинята са защитени от студа. Теглото на един две-три-годишен шаран достига средно три килограма.
Нагоре