Галерия

ВЛЕЧУГИ И ЗЕМНОВОДНИ

Жаба, Дъждовник, Саламандра, Боа, Кобра, Пепелянка, Гущери, Сухоземни костенурки, Водни костенурки, Хамелеони, Крокодил, Смок,



Всичко за животните




Жаба

Жабите са земноводни, тоест живеят както на земята така и във водата. Тялото им е набито, предните крайници са къси и нямат опашка. Силните им задни крайници са много подходящи за скачане и плуване. Могат да живеят почти навсякъде, с изключение в солените морски води и ледените полюси. По-голямата част от жабите трябва да поддържат кожата си непрекъснато влажна и затова предпочитат блатистите места като джунглата в Югоизточна Азия. Влагата им е необходима, за да могат да дишат чрез кожата си, както с белите дробове. Някои жаби, като азиатската жаба бик се заравят в блатистата почва, за да поддържат влажността на кожата си.
Те са добри ловци. Използват големите си очи, за да открият плячката, след това изваждат дългия си лепкав език, жертвата се залепва за него, жабата бързо прибира езика си и я прибира още жива.
Жабите улавят летящи мухи, хлебарки, паяци, рибки - всичко, което може да се побере в големите им устни.
Мощните им крайници им позволяват да се изтласкват при скачане.Aфриканските жаби скачат на повече от 5 метра дължина, все едно човек да скочи на 150 метра дължина. Жабите могат и да плуват, движейки задните си крайници.
Летящите жаби могат да прелитат от дърво на дърво, като използват дългите си крайници.
Дървесните жаби изплолзват вендузите на пръстите си, за да се задържат върху кората на дърветата и гладките листа. Дори могат да се покатерят върху стъклото на прозорец!Повечето жаби не преследват плячката. Стоят и чакат сочната хапка да мине наблизо. Окраската и цветът на жабите им позволява да се прикриват. Зелената дървесна жаба дебне в гъстите листа на клоните на дърветата, а рогатата кафява жаба се крие сред растителността на повърхността на земята. Така те стават невидими за неприятелите си.
Азиатската летяща жаба използва дългите си ципести крака като парашут

Нагоре


Дъждовник

Дъждовникът има характерна окраска. Основният цвят на тялото му е черен,изпъстрено е с неправилни, различно големи жълти петна. Достига до 20 – 28см дължина. Дъждовникът е сухоземен обитател, като се среща главно в обрасли с буйна растителност, влажни планински местности. В равнините го има само там, където се срещат обширни гори или площи, обрасли с храсти. В планините на България той се среща до 2350м надморска височина. Подобно на тритоните и дъждовникът е хищник. Но тъй като пълзи твърде бавно, негова плячка стават само някои бавноподвижни безгръбначни животни – земни червеи, голи охлюви, стоножки, някои насекоми и др.
Женските дъждовници дават живот на своето потомство във водата. Напролет те навлизат в някои водоеми с бистра стояща или бавно течаща вода. Там женските “раждат” направо малки ларви. Всъщност това не е същинско раждане, защото женската снася едри до 6 мм полупрозрачни, слабо бяло замъглени яйца, в които се вижда свита малка ларва с черни очи. Веднага след снасянето, а най – често още през време на снасянето, т.е. при излизането на яйцата от клоаката на женския дъждовник, ларвите се раздвижват, разкъсват тънката ципеста обвивка на яйцата и потъват към дъното на водоема. След това почти веднага започват да плуват около майка си. Животни, които “раждат”, както женските дъждовници, се наричат яйцеживородни.
В България дъждовникът се намира под защитата на закона.
Нагоре


Саламандра

За саламандрата се счита, че е едно от най-едрите съвременни земноводни на Земята. Дължината на тялото й заедно с опашката е 160 см. Главата и тялото са гръбно-коремно сплеснати, а опашката — странично. Крайниците й са уродливо къси, дебели и както и при други опашати земноводни имат по 4 пръста на предните и по 5—на задните си лапи. Меката й кожа е гладка и влажна. Гръбната й страна е сиво-кафява, понякога — почти черна, а коремната е по-светла със сиво-бежови оттенъци. Живее до 130 години.
Японската саламандра е планински обитател. Среща се в бързите планински реки и потоци на островите. Избягва светлината и денем почива, скрита на сянка. Храната й е разнообразна — жаби, гущери, риби, раци, червеи и насекоми. Ловува нощем. С отличното си обоняние се ориентира в търсенето на плячката, дори и на дъното на водоема. Изчаква жертвата сама да наближи до удобно разстояние главата й. Тогава със светкавично странично движение на главата тя се озовава в голямата му уста, снабдена с дребни зъби. Наличието им е доказателство за хищническия нрав на японската саламандра. С тях тя не толкова сдъвква плячката си, колкото я задържа, преди да я погълне.
Противно на размерите на тялото й яйцата на саламандрата са много дребни. Диаметърът им е само 6 — 7 мм. Женската снася до няколкостотин яйца през август — септември на дълбочина 1 — 3 м. Яйцата са свързани помежду си с дълги нишки. Наченки на грижи за потомството забелязваме в старанието на мъжкия да осигури равномерна и постоянна аерация (снабдяване с кислород) чрез непрестанното размахване на опашката си около хайвера. Ларви се излюпват за около 10 седмици.
Японската саламандра е била традиционен ловен обект от дълбока древност. Вкусното й месо е причина за непрестанното й търсене и днес, но сега това е наказуемо. Видът е застрашен от цялостно изтребване и е включен в Световната червена книга.
Любопитно е, че преди около 15 млн. години гигантски саламандри са живели и в Европа.

Нагоре


Боа

Разказват се много истории за хора, намерили смъртта си в прегръдките на огромната боа удушвач, но много малко от тези истории са верни. Боята е голяма змия, но обикновено тя е безопасна за човека. Най- голямата боа, анакондата, достига до 4.5 метра дължина, но човек лесно може да избяга от нея. Много от дребните животни, обаче, като гущери, птици, плъхове, наистина имат предостатъчно основания да се страхуват.
Боата обитава Централна и Южна Америка. Издебва жертвата си или бавно припълзява към нея, после внезапно се хвърля и се обвива около тялото и. Всеки път, когато животното издиша въздух, змията затяга обръча, докато то се задуши. След това го поглъща цяло. Боата убива рядко. Тя е в състояние да преживее няколко седмици с едно ядене и прекарва по- голямата част от времето си в почивка, за да пести енергия.
Боата удушвач поглъща жертвата си цяла благодарение на това, че челюстите и са подвижно свързани и тя може широко да разтваря уста.
Боата и много други змии разполагат със специални топлочувствителни органи- ямички, които се намират на главата. Благодарение на тях усещат топлината, излъчвана от топлокръвните животни. Това им помага по- лесно да откриват жертвите си, дори и на тъмно.
Нагоре


Кобра

Отровните змии използват своята отрова, за да убиват жертвите си- плъхове, птици и жаби. Не преследват хора, защото те са твърде едри за тях. Змиите хапят хората, когато се чувстват застрашени или обезпокоени от тях. Отровата се произвежда в жлези, разположени в горната челюст. Специални каналчета я отвеждат до зъбите. Когато змията захапе, острите зъби пробиват кожата и отровата се инжектира в жертвата. След първата "инжекция" змията може да продължи да "дъвче", като вкарва още отрова.
Отровата на кобрата действа върху нервната система на жертвата. Животното губи способността си да се движи, диша все по- трудно, накрая сърцето му спира. Всичко това става за не повече от 15 минути след ухапването.
Има няколко вида кобри. При всички кожата след главата образува нещо подобно на качулка. Кобрата я разтваря като ветрило, когато е уплашена или раздразнена. Така изглежда по- голяма и по- страшна.
Плюещата кобра няма нужда да ухапе жертвата си- вместо това тя плюе отровата си. Цели се в лицето и е много точна на разстояние до 3.5 метра.
Кралската кобра е най- голямата отровна змия на света. Тя достига до 5.5 метра дължина. Малко количество от отровата и е достатъчно да причини смъртта на 30 човека.

Нагоре


Пепелянка

Пепелянката достига дължина до 50-70 cm, изключително рядко над 100 cm. Максималната дължина на женските е по-малка, отколкото на мъжките, макар че средният им размер е по-голям. Максималният размер зависи и от подвида, като северните форми са по-едри от южните.
Главата е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче“), по което много лесно се разпознава. То се състои от 9-17 люспи, подредени в 2, рядко 3 или 4, напречни реда.Рогчето достига дължина около 5 mm и е меко и гъвкаво.
На цвят е бежово- до светлокафява („пепелява“, откъдето идва името ?) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба.

Нагоре


Гущери

Гущерите са влечуги, близки по много белези до змиите. Костите в опашката на всички гущери са свързани с крехки връзки, което позволява гущерът лесно да се изплъзне при улавяне, счупвайки и оставяйки част от опашката си. Това е част от защитния механизъм при избягване на опасност и ги отличава от змиите, при които опашката не се чупи лесно. Разпространен народен мит е, че "гущерът сам отгризва опашката си", но това не е вярно - причината е просто в нейната анатомия.

Балканският гекон
Балканският гекон е нощен гущер. Той е активен през нощта, като през деня се крие в пукнатини, покриви, и други части на сградите. Добре се катери по гладки повърхности и рядко слиза на земята. Храни се с насекоми и дребни паякообразни. Женските снасят най-често по две яйца в началото на лятото.

Стенен гущер
Това е най – разпространеният гущер в нашата родина. Среща се главно в ниски, силно припечни каменисти и голи местности. Има го и в планините, където се изкачва докъм 1700м. н.в., но пак само по каменисти и припечни места. Окраската на стенния гущер е “по – скромна” от тази на зеления му събрат. И двата пола имат сиво или кафяво оцветена гръбна страна, по средата на която минава надлъжна ивица, образувана от черни точки и чертички. Дължината на това влечуго достига до 19см, като две трети от нея се падат на дългата му опашка, която е силно изтънена към върха си.
Стенният гущер, когото заради окраската на гърба му наричат понякога и сив гущер, е извънредно пъргаво животно, което отлично се катери с помощта на малките си но яки и остри нокти. Характерно за този гущер е, че обича да се изкачва по отвесни скални стени.
Стенният гущер ловува през деня. Той се храни с червеи, насекоми и друг и членестоноги.
Женските стенни гущер снасят през май – юни 2 – 8 яйца, които заравят в почвата. Малките гущерчета се излюпват след 6 – 8 седмици.
Стенният гущер зимува сравнително късо време, скрит под камъни, в дълбоки скални пукнатини и други подобни места.

Змиегущер
На външен вид змиегущерът прилича на змия. Краката са труднозабележими - задните достигат дължина от няколко милиметра. Главата му не е отделена от тялото и е почти толкова висока, колкото и широка. За разлика от змиите има на главата си две ушни трапчинки, а очите му са снабдени с клепачи. Цветът му е кафяв, по-светъл по корема и главата. Малките са светлосиви, с по-тъмни ивици, и придобиват окончателния си цвят, когато достигнат дължина около 40 cm. Кожата има пръстеновидни гънки, които му придават вид на гигантски земен червей.
Змиегущерът се храни главно с охлюви и едри насекоми, по-рядко с дребни гущери и гризачи и малки на гнездящи по земята птици. Понякога негова плячка стават дори малки змийчета. Размножава се, като снася яйца.
Нагоре


Сухоземни костенурки

Шипоопашата сухоземна костенурка е разпространена от североизточното крайбрежие на Испания до Босфора. Среща се по южното крайбрежие на Франция, Италия (без алпийските земи и долината на р. По), западното крайбрежие на Балканския полуостров, Албания, Гърция, Македония, Европейска Турция. На Балканите отсъствува на големи територии в Хърватско, Босна и Сърбия, не се среща в Българска и Румънска Добруджа. Северно от Дунава се среща в Румъния в малък район, североизточно от Железните врата. Среща на Балеарските острови, Корсика, Сардиния, Сицилия, Малта и някои малки острови около нея, но се смята че на много от тези места е била изкуствено пренесена още в древността.

Разпространена е на територията на цялата страна без Добруджа и във високите полета и планини на западна България, както и на много места в най-равнините части на Северна България и Тракия, където е унищожена от развитието на модерното земеделие и общото изменение на ландшафта. Най-често се среща в нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти и ниски разредени гори. Този вид е по тясно свързан с гората за разлика от шипобедрената сухоземна костенурка. Среща се от морското равнище до около 1400 1450 м.н.в. Изцяло дневен вид, храни се предимно с растителна храна (тревисти растения), окапали плодове, също така яде и мекотели и други безгръбначни животни. Снася на 2 или 3 пъти по 2 до 5 яйца бели твърде продълговати яйца, които заравя в трапчинки на земята, на сухи припечени места. Малките се излюпват след 100 до 120 дни. Зимува в рохкавата почва на сухи склонове почти винаги с южно изложение, в които изкопава наклонени надолу дупки с дълбочина от 30 до 90 см.

Шипобедрената сухоземна костенурка. Този вид е разпространен по южното и източното крайбрежие на Испания, Македония, Северна Гърция (включително и на някои острови), Европейска Турция, България (без северозападната и част, високите котловинни полета и в планините над 1500м).

Предпочита открити пространства с тревиста растителност, през летните горещини често навлиза в храсти и гори, долове и дерета. Както предходния вид и този е дневно активен, хранителния спектър не се различава от този на предходния вид. През летните месеци юни, юли снася на два или три пъти по 2-8 почти кълбовидни яйца с варовикова черупка, които заравя на препечени места, малките се излюпват след 70 до 100 дни. Установено е, че много често те излизат на повърхността едва на следващата пролет (зимуват в мястото, където са се излюпили). Продължителността на живот на този вид е около 110-120 год.
В България са намерени най-големите и вероятно най-възрастни екземпляри от двата вида сухоземни костенурки .

Нагоре


Водни костенурки

Те са старейшините на животинския свят, надживяли много от своите родственици. Преминали през перипетите на еволюцията без особени промени, тези животни трудно могат да бъдат сбъркани, защото разполагат с една характерна особеност – тялото им е покрито с черупка, която е надеждно средство за пасивна защита. За отглеждане на водни костенурки се използуват аквариуми, оборудвани с островче от камъни или акватерариуми, тоест аквариум преграден на две, като едната част е суша, а другата вода. Младите костенурки се хранят всеки ден, а възрастните 2-3 пъти седмично. Хубаво е, ако можете да научите вашите костенурки да ядат от пинсет. По този начин може да контролирате количеството храна дадена на животните, освен това храната ще се изяжда на момента и ще избегнете замърсяванета на водата и не на последно място това ще ви улесни при даването на витамини и минерали на животните. Просто поръсвате малко парченце месо с витамини и го предлагате на животните.

Червеноуха костенурка
Дължината на черупката им достига до 30см. цветът на възрастните екземпляри е доста невзрачен – тъмнокафяв, с мръсножълти и черни нюанси. Единственото им украшение са две оранжевочервени петна – “уши”, разположени на главата, точно зад ушите. Костенурките се хранят с рибки, жаби, насекоми и различни водни и крайбрежни растения.
Младите костенурки са значително по – приятно оцветени –срещат се светлокафяви, тревистозелени или почти черни с ярко изразени оранжеви, жълти и масленозелени петна и черти. Тази ярка окраска им служи като великолепна маскировка сред крайбрежната растителност.

Нагоре


Хамелеони

Хамелеоните обитават Африка и Мадагаскар. Някои видове съществуват и в Южна Европа и Азия. Хамелеоните обитават тропиците, дъждовните гори, саваните, полупустините и степите. Някои представители на този вид малкоподвижни влечуги са прочути със способността си да променят окраската в зависимост от фона на околната среда.
Хамелеоните притежават уникални камуфлажни способности благодарение на специфични пигментни клетки в слоевете на тяхната кожа. Тази способност им позволява да сливат с околната среда. Те са дървесен вид, като по-голяма част от живота им преминава по дърветата. Друга тяхна особеност е дългият им език, завършващ като вендуза, с който От всички видове хамелеони европейския или обикновен хамелеон е най-известен. Още през 19 в. е започнало отглеждането в терариуми на първите хамелеони от този вид, но в продължение на повече от един век не са постигнати особени успехи в развъждането на тези животни. Яйца снасяли само уловени бременни самки или се чифтосвали само двойки влечуги в годинат на тяхното улавяне. През 1925 г. учените определили продължителността на живот на европейските хамелеони в природни условия на 3,5 години. Въпреки, че този въпрос е недостатъчно проучен, предполага се че тази цифра е близо до истината. Много видове хамелеони живеят в природата много по-малко, отколкото се предполага.
Обикновеният хамелеон достига до 30 см на дължина. Дължината на обитаващите Европа индивиди най-често е до 20 см. Формата на тялото е типична за хамелеоните без някакви особени признаци. Шлемът е леко приповдигнат отзад. Тялото е покрито от люспи с еднакъв размер, само по главата те са малко по-големи. Окраската на животните е много различна. Основните цветове са зелен, жълт, сив или кафеникъв. Окраската на животните, обитаващи оазисите в алжирската част на Сахара, не съдържа зелени тонове. За окраската на животните са характерни две надлъжни ивици, състоящи се от бели точки.
Представители на този вид се срещат на височина до 1750 м над морското равнище.
Както и при повечето видове хамелеони, вътревидовата агресивност на европейския хамелеон е много силно изразена. В плен този вид хамелеони проявява агресивност по отношение на другите обитатели в терариума. Ето защо в домашните терариуми трябва да се отглеждат самостоятелни екземпляри.

Нагоре


Крокодил

Крокодилите се считат за най-високо организираните съвременни влечуги. Имат удължено и сплеснато отгоре тяло. Главата им е плоска, с удължена напред муцуна и къса шия.
Предните им крайници завършват с по пет пръста, а задните с по четири, снабдени с плавателна ципа.
Съществуват огромни разлики в големината на различните видове крокодили. Най-малките представители на разреда са карликовият крокодил и китайския алигатор, чиято дължина рядко надхвърля 1 метър. Но разреда има и гиганти, които достигат до над 7 метра дължина и тежат повече от 1 тон.
Крокодилите са хищници, хранят се с бозайници, птици, риба, но сред тях се наблюдава и канибализъм (малките крокодили могат да станат жертва на по-големите). Ловуват, като захапват странично жертвата си и я завличат на дъното на водата. Малките се хранят с дребна риба, насекоми и дребни животни. Големите крокодили са способни да уловят дори едри копитни бозайници.

Нагоре


Смок

В животинското царство съществуват около 3000 вида змии, 75% от които се числят към обширното семейство на смоците . Както може да се очаква от такава голяма група животни, те са разпространени из целия свят, обитавайки най-разнообразни места - от тундрите и високите планини до тропическите джунгли.
Те могат да бъдат дървесни, наземни, а също така и водни обитатели. Храната им включва различни бозайници, птици, влечуги (включително и змии), амфибии, риби и насекоми. Повечето смоци не са отровни, но съществуват видове, които имат отрова.